Base64 кодирането е метод за преобразуване на двоични данни в ASCII низ, използващ набор от 64 печатаеми символа: A–Z, a–z, 0–9, +, / и = за допълване. Широко се използва за кодиране на двоични данни като изображения, файлове или дори сложни низове в текст, който може безопасно да се предава по текстови носители, като имейл или URL адреси.
За кодиране на двоични данни (като файлове или изображения) в текстово-съвместим формат за съхранение или предаване.
За безопасно вграждане на двоични данни в текстови формати, като JSON, XML или HTML.
За осигуряване на съвместимост със системи, които може да не поддържат сурови двоични данни (напр. имейл системи или URL-базирани системи).
За намаляване на грешките при предаване, като се гарантира, че данните се състоят само от данни за печат ASCII символи, като се избягват проблеми със специални символи в данните.
Base64 кодирането обикновено се извършва чрез вградени функции или библиотеки в повечето езици за програмиране.
То приема двоичен вход (като файл с изображение или всякакви сурови байтови данни) и го преобразува в Base64-кодиран низ.
Кодираният низ може да се използва директно в текстови формати (като JSON или HTML) или да се предава в среди, които позволяват само текстови данни.
Когато вграждате двоични файлове (като изображения, аудио или документи) в текстови формати (като HTML, CSS или JSON).
Когато е необходимо да кодирате двоични данни за предаване през медии, предназначени за работа с текст, като имейл или HTTP заявки.
Когато работите с API системи, които очакват двоичните данни да бъдат кодирани като низ (напр. вграждане на данни за изображения директно в JSON или изпращане на данни в HTTP POST заявки).
Когато съхранявате или предавате токени за удостоверяване или други двоични данни в URL адреси или параметри на заявки.
